Какво сме се разбързали към някаква си гнила държава, в която хората не знаят ще ги бъде ли или не? Тези натрапени от класика Шекспир черни мисли тормозеха съзнанието ми, докато буквално препусках в трансевропейски забързан тръс към една много-много северна точка на континента, наречена град Архус. Тази точка се намира в Дания и е известна вероятно само на футболните маниаци с това, че техният отбор, подобно на българската "Славия", е неумолимо неуловим. Съмненията ми за повсеместна гнилост обаче се разсейват още с първите гледки, които се разкриват през стъклото на струващия половин милион евро автобус.

Пътят от летището да самия Архус изглежда някак си мазничък. Навън вият вихри враждебни, прехвръква снежец, но автобусът цепи през мазнотата към далечните светлини на втория по големина град в северната държава. Оказва се, че шосето не е мазано с маргарин, а с някяква спецхимия, която не допуска и квадратен сантиметър лед. В самия град пък това агрегатно състояние на водата се забелязва само върху градската ледена пързалка., която има вид на огромна амеба. Върху нея обаче най-безотговорно въртят аксели и толупи десетки тийнейджъри със зачервени бузи, които явно не познават леда от чашите с прочутата "данска водка". След безжалостната оран върху пързалката един чичка с нещо като валяче минава прилежно по цялото протежение на пързалката и връща езерната гладкост на съоръжението.

В Архус по всичко личи, че иде Коледа. На всеки средностатистически прозорец се кипри дебела като бицепса на викингски вожд свещ. Разбираме, че традицият е  такава, а въпросната вощеница е един вид стръв за живеещият някъде съвсем близо Дядо Коледа.

Самата украса обаче в никакъв случай не те кара да се чувстваш като в българска чалгаджийница. Светлините са някак семпли, подредени и естествени. Не мигат в сто хиляди аранжимента, не святкат, не пулсират. Огромната елха пред кметството е доволно натежала от лампи и наистина изглежда като северна красавица. Погледът от близо обаче би накарал всеки любител на предпразничния лукс да погледне в календара и да се увери, че този уред не е изостанал поне със столетие. Оказва се, че върху бора пред кметството се нацвъкани най-обикновени 40-ватови крушки, които в България струват по 50 стотинки парчето. Но това не е всичко. Оказва се, че Коледна Дания спира да е коледна само час след полунощ. Светлините угасват, защото просто няма кой да им се радва. Този икономичен финт ме кара да си мисля, че кметът на Архус сигурно има здрав генетичен габровски корен. По-късно обаче разбирам, че в тази държава се пести от всичко. Но най-вече откъм гориво.

На другия ден пред същото кметство забелязваме, че коли не пристигат. Е, има две-три, в които най-вероятно се вози предполагаемият габровец-кмета и още някой си. За сметка на това пък коневръза за колелета пред общинската Светая Светих е задръстен от невзрачни колелета с кошнички отпред. Общинарите, чиято средна месечна заплата е около 3000 евро се циганят  и идват двуколесно на работа при минус 10 по Целзий. Оказва се обаче, че веломанията освен традиция е и необходимост. Държавата така е възроптала срещу димящите автомобили, че еретичната мисъл да станеш собственик на кола се наказва повече от жестоко. Еднократният данък, който се плаща за нов автомобил е 150% върху цената на возилото. Отделно пък за гъзарията да въртиш волана върху намазаните улици се плащат налози в размер на хиляди евро. Ако пък решиш да се купиш кола втора употреба, ще се окаже, че купуваш една бройка, а плащаш 10. Затова датчаните си имат по някоя скромна количка в гаража, която се ползва от жена, деца, зетьове, калековци и т.н. А самите коли са невзрачни опелчета и фиатчета. Дори емблематичните за тези ширини марки "Волво" и "СААБ" са истински бели лястовици. За два дни престой в Архус видях само един джип, поочукан "Ленд роувър", който обаче беше с чужда регистрация.

СВИНЩИНА

 Един от символите на северната перла Архус е свинята. Майката кърмилница с една сюрия малки сучещи "бекончета" е овековечена на площада пред общината. Като изключим обаче култът към "пържолата тяхна насъщна" многоцицестата майка-героиня стои малко нелепо в контекста на изумителната чистота в Архус. 

 

По нарядко от джиповете са само полицаите. Бройката им със сигурност е по-малка от тази на коминочистачите, а за два дни в Архус, не можах да  забележа и една фуражка. Оказва се, че тази професия в Дания съществува най-вече от уважение към институцията, а престъпленията в Архус се свеждат до пет-шест сбивания в емигрантските студентски среди. Доказателство за тоталното спокойствие са дългокраките местни красавици, които си джиткат спокойно и самотно по улиците след полунощ. За катастрофи също е трудно да се говори, най-вече заради идеалните пътища и малкото коли. За сметка на това пък колоездачите дори нощем чакат чинно да светне "зеленото", за да пресекат улица, по-която кола не е минавала в близките 15 минути. За сметка на колите обаче велосипедите буквално те препъват по улици и площади. Има локални паркинги, на които безнадзорно са захвърлени хиляди колела. Без ключ, без надзор. А това основно превозно средство съвсем не може да се нарече евтино. Сносен модел върви в магазина между 600 и 800 евро.Обичайна гледка в китното градче е млада, румена мама да тегли с колелото си нещо като палатка, в която червенеят бузите на пращящият от здраве наследник.

А че децата са яки бъдещи викинги личи от методите на възпитание и учебната програма на тамошните детски градини. В сутрешните часове площадите се изпълват с хванати за палтенцата датски забавачета, водени от "учителки", които в повечето случаи са мъже. Всяка БГ-мама би припаднала от ужас при командата, дадена от "господина" пред най-голямата катедрала в Дания. На самите плочки пред църквата клякат като патетата на Андерсен дребосъчестите "архусчета", бъркат в раниците и вадят сандвич, за да закусят. Вятърът е безжалостен, а огладнелите им дупета са разположени директно върху камъните. След като манджата е останала в миналото, забавачетата започват да свиват коледни венчета, и да редят мъхчета в малки дървени щайги, в унисон с местните традиции.

А местните традиции повеляват хранене, което би хвърлило в ужас вегетарианската общност. Датчаните яко зареждат протеини с месо от всякакъв произход. В ресторантите най-оборотни са стековете със скромно тегло от 500 грама, а за да намериш ястие без мръвка, трябва да разпориш хастара на менюто. Огромните пържоли са обилно гарнирани с тежки сосове, сирена и всякаква друга местна мазнота. Всичко това се полива яко с бира. Въпреки калоричната кулинария обаче местните съвсем не са раздрусани като пачи, въпреки че свинската пихтия минава за суперделикатес. Викингските потомци са като манекени на фитнес оборудване, а залите и спортните площадки привличат погледа на всяка крачка. Като добавим и естественото като морски вятър колоездене, става ясен отговорът на загадката за датското физическо чудо. Видът на жените пък разбива на пух и прах митът за грозните и раздрусани скандинавки. Местните мацки блестят с няколко характеристики, сред които за радост не са охранените трътки и милионите лунички, които са запазена марка на комшийките от Германия. Датчанките в огромната си част са с неприлично дълги крака, стегнати тела и открити и одохутворени лица. Мацките в никакъв случай не са суетни и магазините за козметика в никакъв случай не са техен втори дом.

Всичко това ме кара да търся в тази посока причината за нелепо изтърваната от Шекспир фраза за "гнилата Дания". Най-вероятно не го е огряло с някоя северна красавица.

 

mn uvlekatelno napisano

Постът наистина е супер, но за съжаление хората, които ще се докоснат до този разказ ще са една шепа - нашите приятели админите явно пак дремят.

Не знам за колко време си бил в Орхус, но явно не е било достатъчно, за да разбереш кое точно й е гнилото на Дания. :)
Разбира се в днешни дни "това гнило" сигурно е различно от Шекспировото.
Аз съм в Копенхаген вече четити месеца и според мен гнилото е, че тук хората ужасно много пият и това е техния начин да са "по-общителни". Може да работиш заедно с някой и той няма да те поздравява като те срещне случайно на улицата, но ако се е напил порядъчно, че се държи сякаш сте най-добри приятели...
Има и други неща, разбира се.
А това за датчанките - според мен са суетни и имат много добър вкус по отношение на дрехи и грим. Имат и стил - цял талант си е да караш колело с обувки с висок ток!
Поздрави и дано посетиш още интересни места тук в студения север :)))

Поздрав

Благодаря, че сподели по този майсторски начин! :)

Присъединявам се към bilingual в критиката, че постът създава една идеализирана представа за Дания- която е характерна само на пръв поглед, но изчезва, когато поживееш тук. Доста се смях, докато четях и дори го преведох на съпруга си- датчанин, и нито той, нито аз познаваме част от картината, която описваш- но може би защото живеем в Копенхаген, където присъствието на полицията е не само видно, но дори недостатъчно-може би в провинцията е другояче, но предвид вървящия дебат тук в момента, че полицията в национален план не може да реагира на всички обаждания и оплаквания (дори и при кражба/обир), впечатлението ти, че тук полицията съществува само от респект към институцията (а няма нужда от нея, защото хората не си заключват колелетата, а сигурно и къщите), е неправилно. Написаното нито за намазаните пътища, нито за изгасването на коледната елха не важи за Копенхаген, а кражби и обири стават всеки ден- на нас за последните 3 години два пъти ни открадват приставката за колело, в което возим децата (последния път заедно с колелото на мъже ми- въпреки че бяха заключени), а за последните две седмици бяха направени 2-3 обира на пощенски станции и откраднати стотици пакети с коледни подаръци. Иначе ти пожелавам да посетиш Дания пак, а междувременно, ако искаш една по-балансирана картина за Дания, можеш да следиш моя блог на www.bg2dk.blogspot.com
Тина

Благодаря за "светването", но мисля,че е малко неуместно. Струва ми се,че постингът далеч няма за цел да нарисува реалистична картина на Дания. Най-малкото защото става ясно, че авторът е бил там за малко и в само един град. Но така е видял и усетил Дания-така ни я представя.
Всичко е емоция и впечатление.

atski mnogo tapo!

Здравейте! Поздравления на блогъра, за чувството за хумор, наистина забавно и приятно разказано. Напоследък чета всичко за тази страна, защото предстои синът ми да следва там, при това именно в Орхус. Не познавам тази страна, още по-малко градът и за мен всяка информация е цена, няма майка на която да й е безразлично къде изпраща детето си. Надявам се наистина градът да е спокоен и образованието на ниво.

You got to push itВ—this eesstnial info that is!

yCvMM1 <a href="http://zttpycizsmag.com/">zttpycizsmag</a>

yvvctP , [url=http://lyikllvapxye.com/]lyikllvapxye[/url], [link=http://eenjprbyxipi.com/]eenjprbyxipi[/link], http://swriwcepmhvx.com/

X4ou4C <a href="http://hkgdoaykwnln.com/">hkgdoaykwnln</a>