По изборите в Пазарджик?  Като навсякъде. Лигави муцуни от плакатите. Пазаруване на гласове като зелени маслини на промоция в "Била". Удари под кръста. Лизане под опашката. Изобщо - гнусот. И на фона на всичко това - 60 реда поезия. За кво става дума.
Днес по икиндия в редакцията пристигна с тръса на разгонената кобила на Будьони рошава бабка. Облечена в бив шлифер с още по-бивш виолетов десен. На краката - маратонки "Тренинг". В очите и плам. В ръката - лист, формат А 3. На уста и - признание.
Написах стихотворение за другаря Евстатиев, казва с гордостта на наградена колхозничка старицата. И допълва с глас на За Ка Пе Че: " Искам да го публикувате. Трябваше да излезе по-рано. Аз вече го четох на другаря Евстатиев. И той каза да го пуснете." След това скръцна с "Тренинга"  и изчезна. Остана само вдъхновената лична изповед върх А 3 - то.
Стихотворението се казваше "Средногорски орел". Посветено е на Иван Евстатиев, кандидат на БСП за кмет на Пазарджик. Не е Маришки бекас примерно, защото Евстатиев е роден в средногорска Стрелча. Ще ви перефразирам текста много неуспешно, защото оригиналът бе прибран от шефката с несъкрушимия мотив, че не бива да се подиграваме със старите хора. Е, права е жената!
Та поемата започваше с вятър, който духал от партизанските землянки и хайдушките полянки. После Иван Орела отлетял в Русия, да се научи на справедливост. А след това дошъл в Пазарджик, в съдебната зала, за да гледа с благ поглед. А накрая станал кмет и подслонил под крилото си хиляди души. Междувременно се уточнява, че лирическият герой Иван Орела е донесъл със себе си стрелчанският мирис на рози. А в Пазарджик дори слепец може да се разходи сам, толкова бил подреден. С една дума - Орела кани Стиви Уондър на концерт без да го посреща на автогарата.
Е, имаше и елементи на еротика зад които явно прозираше блянът на бабката - тя, пред Орела, само по "Тренинг" ? 
Та в този дух аз се замислих дали мога да се вдъхновя от някоя кандидат - кметица и да й покуплетирам жарко. Може би Антония Първанова? А защо може би? Тя е, тя е, тя....е, ох, ах , вундабааа, шнелее, е, ....
Та ето и моят жалко вдъхновение в действие.

 Добруджанска чучулига

Ах, прекрасна ми Антония, 
добруджанска чучулига, 
твойта тучна анатомия
ми докара сочна лига.
А под бисерните перли
кой ли плахичко наднича,
цар ли, премиер ли, дзвер ли....
а пък аз, напразно квИча...


Кой ли.. рейтинга ми вдига?
Името ти е симфония ...
Добруджанска чучулига, 
ах прекрасна ми Антония!!!

Здравей драги ми приятелю жаркий!
Най-случайно дирейки нящо из мряжата,се натъкнах на твоя блог.Поздравления!Навременното ти измъкване от наше село ме лиши от удоволствието да да се наслаждавам на перо ти.Ама нали ня само демокрацията,ами и прогреса отдавна тресе и наш Каменград,та смучем и ние от световната мряжа,сетивата ми отново ще ликуват.Да е жив и здрав Бил Гейтс и другарето му,дека е направиа таа меретия,та да мое и обикновенния арпаджик а пие кладенчова вода.Не за друго ами,щото ,като не мое нашия мигюрин и местния шериат,а теглат на везнътъ кое е читаво и кое калпаво,место по мегдана ще се срещаме на гржданина Гейтс в мряжата.Драго ми беше че те открих и за да не се чудиш кой е тоа тиквеник дека тропа по клавиатерата на компа и са рови там дека работа нема,ще ти окна:често ти давам иширет по телефона за пострадали ора,такива дека са настанени в болницата.Нема начин ,а са несетиш кой ти пише.Продължавай да пишеш,оти,че когато замлъкнат поетите........лошо брат.