2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Историята започна чисто церемониелно. В навечерието на 24 май получих наградата за най-добър журналист в Пазарджик за 2006 година. Супер, да почерпиш, биха казали повечето от Вас. Банализмът, че сим бил горд и удовлетворен, си е жива истина.
Страшното започна след това. В очите на една солидна част от колегите ми забелязах огънчето на неприкритата злоба. Други престанаха да ме поздравяван. Мои уж добри познати започнаха да се завръщат на другата страна.
Това обаче не е всичко. Дни след ритуала гръм тресна и изгори компютъра ми. За втори път в продължение на около три месеца. По-страшното обаче стана с най-скъпото зе мене същество - сина ми. Напипа някаква болест, която буквално го срина. В момента е в болница, заедно с майка му и лекува гадна двустранна пневмония. Междувременно беше прегледан от петима лекари. Получи пет различни диягнози. Изпи една кофа антибиотици, при положение, че досега, за четири години бе погълнал не повече от 50 хапчета.
Вярно е, че нещастието винаги те кара да търсиш причината в нещо свръхестествено, в нещо извън тебе. Не съм човек, който чука на дърво, плюе в пазвата или се върти три пъги, когато види чер котарак. Дори хороскопи рядко чета.
Въпреки това се замислям върху талаза омраза, който ме заля и продължава да ме залива? И то за някаква селска награда, която не прави нито по-известен, нито по-богат, нито по-добър в професията. Но със сигурност ме направи доста по-мразен? Няма човек, когото да мразя! Но ако се появи... Нека вземе награда! Звучи ли ви като проклятие???
Детето да е добре, другото - кучета го яли.
Завистта сигурно не е точно български синдром, но тук си е направо национална черта. Не им обръщай внимание на завистниците и си свиркай :)
Поздравления за наградата! Желая ти още успехи на твоя фронт! :)
Но споко- и това ще мине, сяко чудо за три дни.
Майната му на компа, друг ще купиш, а детето ще се оправи-възможно е да е стечение на обстоятелствата.
Важното е, че талантът никой не може да ти вземе.
11.06.2007 19:43
Мисля, че бъркаш омразата със завистта. Имам 5 различни награди и досега никой не ме е мразил. Или си обграден от идиоти или си от този тип хора, които не умеят да виждат красивото.
Иначе поздравления и от мен за наградата. Давай в същия дух. Имаш хубави теми, но трябва да поработиш малко върху фактологията на нещата и по- малко върху свободната интерпретация.
Поздрави: проф. Гигов
ако просто ти е криво, знай че тук ти стискат палци :)
най-гнусното проклятие, което съм чувала е еврейско и гласи - един зъб да ти остане и все да те боли... пупупупу.. не знам страшно гнусно ми звучи :)
Поредица от събития, навързани по този начин, звучи наистина отчайващо. Само че, между нещата няма връзка. Ако съдбата (да речем) ти дава някакви знаци, то е друга работа. Дали обаче е така?
А за наградата - честито още веднъж. Впрочем, странно е наистина отношението на колегията към накаквото там "официално" признание на журналистическата ти дейност. Лично смятам, че си оставаш най-добрият журналист, когото познавам лично, и когото работи в Пазарджик, независимо дали имаш или нямаш награда. А професорът за фактологията е прав. Наистина си доста емоционален. Разбирам и ролята на блога - така че давай в същия дух.
Сам знаеш, че писането не е за всеки. Каквито и грешки да си допускал в професията или в писането, все е имало защо - сигурно си се учил и продължаваш (това го вярвам 100 %), но тези грешки не омаловажават факта, че си може би прекалено честен, чист човек. Практикуването в България в днешно време е сложна задача. Важното е, че когато спиш, го правиш с чиста съвест. А и сигурен съм, усещаш все пак подкрепата, която получаваш, въпреки "злобните погледи" на някои колеги.
Абе, карай все така - ти знаеш, че друг начин няма. А ако има - все някога ще го откриеш. :)
Успех!