Преди няколко дни в в рубриката "Лични" на един ежедневник Момчил Инджов написа статия, озаглавена "Уайтснейк", ах какви примадони!". 
Аз бих отвърнал "Момчил, ах какъв снобар!". Аз също бях на концерта на "Академик", стоях до два през нощта, намокрих се като несебърски рибар. Но бях повече от щастлив, че съм част от онова огромно сърце, наречено публика, което трептеше в резоннас с всяка нота и всеки глас на "Снейк" и "Лепард".
Около мене, на пет метра от сцената, имаще стотици хлапета, които знаеха всяка думичка на песните. Редом с тях куфееха набори на баща ми. Не видях никой от тях да мрънка като назадоволена вдовица и да вади тефтерчета, за да пише "две минус".
Като не му харесва Дейвид, Момчил да върви на "Пайнър щоу" и да гледа друсащи се цици. Аз лично бях съвсем близо до сцената и не видях в погледа и поведението нито на Дейвид, нито на останалите "бели змии" и капка досада или пренебрежение. Напротив, стана едно взаимно обяснени в любов с публиката, в която може би единствено Момчил си е бъркал в носа в знак на протест срещу някой спестен висок тон. Може би е очаквал Дейвид да слезе от сцената и да му пее на уше, за да е доволен!
Аз не съм човек, който ходи с камертон в джоба си, за да засича дали Ковърдейл е изпял чисто "ла". За мене един концерт е емоция, атмосфера и чувство. Нали, драги ми Момчиле, на тази музика сме се напивали, на нея сме плакали, с тези песни сме се обяснявали в любов. На тази музика сме зачевали децата си.
Пошло и недостойно е да плюеш един човек, който те е накарал да помиришеш свободата, да усегиш любовта, до се почувстващ, силен, горд, влюбен и щастлив. Тези хора със своята музика ни подариха младост, за която никое друго поколение не може да мечтае. Не е почтено да храчиш върху младостта си. 
Уморените коне не ги убиват, нали?

и защо изобщо взимаш думите му на сериозно? :-)

Поздрави

който се тюхка, че спестявал от закуски да си купува навремето албумите на Уайтснейк и сега Дейвид, видиш ли, го разочаровал-държал се надменно. Тъпа превземка! Според мен не е бил на същия концерт, на който бях аз.

Добре казано и избора на песен е много подходящ. Музиката си е музика. И аз се дразня на хора, които като отидат на концерт все едно са отишли, за да критикуват кой, каква фалшива нота е изпял. А Ковърдейл дори да е погледнал пренебрежително Момчил може ли да се похвали с това, което е постигнал Ковърдейл. А дали е убеден, че онзи ден не е погледнал лошо продавачката в магазина и в нейните очи не е същия наперен и мазен тип. Не случайно Ковърдейл е рок звезда и идол, за да те гледа от високо и да се радваш на музиката, която е създал.