Преди време някаква комплексарка с българско име пода някаква измеслена тема, станала известна като "Мита Батак". От старомомска комплексаршина, заради няколко хиляди евро повече или пък за да изживее своите 15 минути слава тази дама постави под въпрос клането в Батак.

Една година по-късно обаче въпросът не е има ли "мит Батак". А само: ИМА ЛИ БАТАК. Остана ли нещо от това най-свято българско място?  Да, има такова географско понятие. Убого и занемарено градче след изсечените от бракониери гори. Градче, което за втори пореден мандат си избира високоградусов кмет и властници, прибрали милиони от тъмни сделки в курорта Цигов чарк?

Има ли го Батак? Вероятно го има в тефтерчето на Ахмед Доган. Под №1. В същото това тефтерче срещу името сигурно пише и аферим, и машалла и евалла. Вероятно това ще бъдат и основните думи, които ще се чуват в местния общински съвет. Където ДПС има осем прадставители, които ще се гаврят с петима християнски нещастници. И сигурно ще ги наричат гяури и ще им припамнят час по час за онези, същата картина, която старата мома - експериментаторка анализираше като "митополагаща".  Още малко история - председателят се казва Юмер Саачъ. Е, все пак не е Али Барутанлията. Вчера той се е заклел на завален български в присъствието дори на митрополит Николай!!!!

Какво ли рецитират сега местните "гяурчета" . Сигурно:

От Батак съм, чичко,

на ага  Саачъ,

и на труски "сричкам",

на "гяурски" ....мълча...

Това е "митът Батак". След 28 октомври 2007 година.

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.