Мъж съм. Принцип №1  - не крещи. Навик от детинство. Тогавах четях Винету като Осама Корана и се научих  да стискам. А как ми се искаше да кресна. Като скопен бизон. Ако бях ревнал, сигурно щях да разместя паважа на улицата. 
Причината за неосъщественият рев е висока около 15 сантиметра и прилича на нещо, към което женска ръка би посегнала със сигурност. И може би с трепет. Да ама моята десница е мъжка. И крепка като в маршова песен. Ама посегнах най-инстинктивно. С най-тъпия инстинкт за негосъхранение. И го хванах, заради което в момента бода клавиатурата със скорост, която предполага, че ще четете това вдругиден.
Какво хванах ли? Ами какту-у-у-у-у-с!  И то прилично ободлен! Вече сигурно се сещате на какво прилича, защото всички кактуси приличат точно на това. Амо има шипчета. Бъдете сигурни в това и не посягайте да проверяват ръчно. Аз вече съм проверил. Има поне 40 бадящи крайника, които спорд биолозите сигурно му служат да диша, фотосинтезира, да ходи до тоалетна, да ухажва кактуски, или не знам за какво още. Ама тези накрайници според мене служат само за едно - да бод-а-а-а-а-т.
Та това мексиканско зеленило снощи се заклюма и тръгна да пада. Е, за да спася стайната хармония, аз го хвана-а-а-а-ах. И после го пуснах естествено. Ама без да крещя. Като Винету на команчкия пилон на мченията. Само лек гърч в кръст и очи, коите са блъснаха в прзореца отсреща.
След това половинката ми тури очилата и като истинска индианка със славното име Жената която вади бодли без да припадне, започна да ме обрботва с добре поддържан трисантиметров маникюр, обагрен в бледорозов лак. И успя. Изчегърта  повече от половината, а останалите пречупи с ярост. Не можа да ме оплеви напълно. Сега си имам малки подкожни бодилчета, които вътре може да станат и на текила при очакваното бурно взаимодействие с мастните ми тъкани.
Както е свикнал мъдрият ни предшественик, от всяко поражене трябва да се изведе поука. Моята е - НЕ ПОДАРЯВАЙТЕ КАКТУСИ!!!!! Тази натаралежена фалосивидна флора подарих лично на жена ми по повод именния  й ден. Дар с елементарната и цинична надежда да намери в него посланието, произтичащо от формата на проклетника . Е, сега нито го приемам за оригинално, нито за метафорично, нито за философско, нито за празнично...Просто е болезнено!. 
Вече май е вдругиден! Ако идва имен ден на жена ви, не и подрявайге кактуси. Не ви препоръчвам и коприва! Особено, ако не сте чели Винету!

разсмя ме много!!! :)