Не знам колко партизани е трябвала да слязат от Балкана на 9 септимври 1944 година, за да "освободят" Пазарджик. Историята мълчи. Остават само кадрите с усмихнати ученички, дето хвърлят китки с точността на баскетболисти по шумкарските каскети. Ама за точните ръце и още по-точната бройка нека говорят статистиците. Аз имам отговор на друг въпрос. Колко яки момчета са достатъчни да окупират центъра на Пазарджик? Бройката е 12. Та същите тези момци на 5 юни, браншовият празник на полицията, взеха та превзеха мегдана на града. Момци, бре, левенти! С вратове като смърчови пънове, рамене като старопранински била и бицепси ...като, свършиха ми хиперболите.Всичките бяха облечени в черни фланелки, сякаш всеки момент можеше да им се наложи да отидат на погребение. Та даже и на своето.
В един момент цялата тази дружина претъпка терасата на бившия "Балкантурист". Чаша минерална вода, тройка кебапчета и ...кръг. От същите тези момчета. В средата му се появи важен момък - костюмарка. Оказа се, че това е Санджето. Иначе казано Антон Генадиев. Известен като солташак на Джамов, после на Георги Илиев, дружка на Ванко !, арестуван за наркотици, за побой на полицай и т.н.
Та Санджето намести черните очилца и застана в центъра на кръга. Цялата черна окръжност заприлича на циферблат, в чийто център е побит Самият Той. Липсващите стрелки вяроятно са здравите и неразривни интелектуални връзки и високодуховни флуиди, протичащи от центъра към всеки часови сектор на циферблата. Цялото това живо времеизмервателно устройство се пренес в цялата си структурна неделимост към едно кафене отсреща. По време на преноса колите по улицита почтително спряха, сърцата на минувачите замряха, птичките замлъкнаха, цветята оклюмаха....Само нахалното слънце не ебава да прибере парещите си лъчи и се цепи от звяр и природа.
Цялата тази цялост цяла целеничка се премести в отсрещното кафене. Санджето седна на една маса и циферблатът леко се разтвори между евентуалните цифри 2 и 3. През процепа мина присвитата фигура на собстевинка на заведението /впрочем бивш тъпкач на одъртяваща чалгаджийка/ и поиска разрешение да седне на собствения си стол, в собствената си кръчма. След петминутен разговор процедурата се повтори, само че в обратна посока. В миг хронометърът се разтури и числата незнайно как се побраха в две лизинголи джипчета. Центърът пък се метна в брониран "Мерцедес", който струва сигурно коколто целият хотел, на който чреноблузите момци  нагъваха кифтеета.
А в същото време родната полиция празнуваше най-официално. Ама на друго място!!! А може за разнообразие да е попребила някое миньорче!

Стилът ти е неповторим ....

Това което си видял е ежедневие в България,за съжаление е така.В понеделник вечер на 2.07.2007г. спрях до една аптека да взема лекарство за детето си,защото беше много зле и когато излезнах видях че полицай се навърта около колата ми,каза че сам паркирал неправилно и ми поиска документите да ми напише акт,аз му обясних че сам слезнал да купя лекарство и го помолих да не ми пише акт,но той не се трогна от нищо и ме глоби.Аз го попитах ако е някоя мутра дали ще я глоби,а той ми тговори че ще я глоби и така си заминах.Но интересното се случи след два дни тоест в четвъртък,тогава си пътувах и видях след мен да се движи патрулка с същия полицай който ме глоби,карах си и видях на автобусна спирка спрели два мерцедеса -S класа и АудиQ7 въпросните автомобили бяха блокирали спирката и хората ги заобикаляха ,тогава се ядосах и спрях насред платното патрулката започна да надува клаксона, но аз не тръгвах тогава слезна полицая и започна да ми вика защо сам спрял насред платното,аз му се представих и той се сети че ме беше глобил и му казах че автомобилите са

Не ти ли се вижда странно ,че имаш само 2 коментара ,и то-от анонимни...(и ,хайде ,да приемем,че вторият е недовършен,заради лоша интернет-връзка).
Страх.
Тоя народ го убива страха.Няма по-смъртоносно нещо от страха.Всичките тия "модерни" болести:рак,хипертонии,диабети...и последващи от тях други заболявания---това е СТРАХ.Не съм забравила за наркоманиите.Те са в графата:"опити за бягство от страха".Едни бягат в друга реалност....други бягат в ЧУЖБИНА.
Иска се смелост да излезеш от анонимност и да рискуваш на някой митинг-протест да те пребият,да те запишат на видеокамера и после да ти строшат кокалите подло зад някой ъгъл,когато си сам.Както протестираха пенсионерите,учителите,медициту,миньорите,
еко-защитниците,нефтохимиците,шивачките,шофьорите,та дори и горските пазачи.....и още ...групички..но все самостоятелно ...и винаги ДЪРЖАВАТА ги противопоставя един на друг...МЕДИИТЕ---помагат на държавата да манипулира различните общности и професии,да ги кара да се ненавиждат едни други,да се мразят ...и нищо чудно някой ден да ги сблъскат лице в лице:даже има единични случаи---пребит лекар,примерно;учител,направо уволнен от някой велик родител...и др.
Аз гледах "парада"пред царския дворец онзи ден--по БНТ-беше смешен,за да не кажа жалък.Може би ,просто не се сетиха да НЕ го излъчват,защото бавно им сработва бюрократичната машина.ТРИМАТА със съответната си охрана бяха единствените зрители на тоя смешен парад--те бяха и официални лица и ...всичко(не броя ,2-3 репортери ,скрити от дъжда с фототехниката си под едни скелета(!).Едното оф. лице беше суперсериозно,другото се усмихваше по момински срамежливо и конфузно,а третото--се хилеше глупаво и надменно на минаващите и ,уж, маршируващи униформи , с наднормено тегло ,патрава походка ...имаше и две знаменоски:съжалявам да го кажа ,но и те ,макар засукани ---бяха трътлести ..и как само набиваха крак!--пълен потрес...Да, знам,направо съм сигурна,че горките хорица са изкарани там по заповед,но....това ли е елита на полицията!?Накрая-под капките на започналия дъжд,един оркестър,може би дори -добър,направи леко "шоу" пред ТРИМАТА(изкушавам се да кажа "глупаци")...и това беше!
Народа не ги обича.Ясно е защо.Защото се страхува и от тях,както от черноблузестите яки момчета.За обикновенния българин,те са двете страни на една и съща монета.Това е.
Страх.Къде ще растат децата ни и от кого да ги пазим по-напред,аз нямам отговор.Дори да имам,знам,усещам,че няма да променя нищо сама.
Днес съм малко по-отчаяна от вчера.
Дано да се оправя.Надявам се.
Но ,важното е ,да изгоним страха от душите си,мисля.
Като говорим, поне, за това .Навсякъде из България е така ,както ти го описа ,но разкажете го ,всички ,възмутете се --покажете ,че това не ви харесва.
А, може би ,просто ,така ни харесва да живеем!?-ОНЕЗИ,така си мислят.